Началото.

Мислех си да напиша „Ново начало“, но за съжаление не е съвсем така, по скоро е поредното, натоварено с белезите на всички предишни. Както и да е, дано поне то е малко по-успешно от тях, както се казва – трети път за щастие.
Може би трябва да обясня малко и защо пиша тук в този никакъв час, защо въобще си правя блог и т.н. A може би и на самата мен не ми е съвсем ясно, но ето някои от причините – първо, колкото и да искам да си го признавам, и аз съм човешко същество и имам нужда, особено крещяща на моменти като този, да споделя болката, но и щастието, изобщо нещата, които си струва да се запомнят. И въпреки, че така ще се превърнат в нищо незначещи нули и единици, бих се зарадвала, ако има някой, който да се отбива тук, да се интересува и да чете между редовете, но дори и да няма такъв (по всяка вероятност), мисълта, че имам някъде там, на някой отдалечен сървър място само и единствено за самата мен все пак е нещо, нали?…