Леле, от кога не съм писала в тоя блог… Нещо съвсем ми изчезна първоначалният ентуасизъм, пък и в момента ми се изпари желанието да пиша като си видях първия пост. Но нищо, може би трябва да има и такива следи да ми напомнят собствената ми глупост на моменти. Сега като го чета това даже ми става доста смешно, особено като взема предвид целия нелеп ход на събитията.
Но ето че пак забравих какво щях да казвам. Или по-скоро просто исках да отбележа някои хубави моменти от изминалия уикенд с надеждата да не бъдат забравяни толкова лесно, какъвто гаден навик имам за хубавите неща. Понякога имам усещането, че достигам до истинските прозрения единствено, когато съм в не напълно трезво състояние, както и в момента. Текущото е че няма нищо толкова лошо в това да се поносиш малко по течението, да се отпуснеш хубаво, да оцениш кой е до теб в Момента, а не в някакви имагинерни ситуации някъде в неясното бъдеще, и да теглиш една майна на всички, за които някога ти е пукало и не го заслужават – да си блъскат главите сами – и да продължиш без лоши чувства. Изобщо хубаво е да го караш малко по-easy 
За съжаление обаче в момента е неделя вечер и по всяка вероятност утре сутрин ще ми се разкаже играта приключвам с неразбираемото словоизлеяние за днес, но не и преди да си post-на песничката на деня:
